Нищо не представя Италия по-добре от храната, и нищо не представя италианската храна по-добре от Пастата. Където и Италианците да са имигрирали, те отнасяли пастата заедно с тях, така че днес тя може да се разглежда като неизменна част от международната кухня. За разлика от други вездесъщи италиански продукти като пица и доматен сос, които имат сравнително по-нова история, пастата има много по-стари корени, връщайки ни стотици, ако не хиляди години назад. Разгадаването на дългата и често сложна история на пастата, трябва да търсим в нейния произход и митовете около нея.
Много ученици са обучавани, че пастата е донесена от венецианския търговец Марко Поло, когато той се върнал от свое пътуване до Китай. Други научавали, че Поло не е открил, а възродил продукт, които вече е бил популярен в Италия сред етрусите и римляните. Е, Марко Поло може и да е правил впечатляващи неща по време на своите пътувания, но връщането на пастата в Италия не е едно от тях.
Ранната история на пастата не започва в Италия, а с династията Шанг в Китай (1700-1100 г. пр.н.е.), където се е правила някаква форма на паста – от пшенично или оризово брашно. Пастата изглежда е била част и от кухнята в древногръцката цивилизация, процъфтява през първото хилядолетие преди новата ера. В действителност, думата лазаня идва от гръцкото понятие "laganon", която се състои от ленти от тесто, направени с брашно и вода.
Историята на пастата или поне това, което е известно за нея датира от IV-ти век преди новата ера. Има археологически доказателства за съществуването на паста в етруската цивилизация, която процъфтява в регионите, които сега наричаме Лацио, Умбрия и Тоскана. А барелеф от етруски гробници изобразява кухненски прибори и различни видове паста между тях, някои от които използвани и днес.
Както много други неща в Италия, така и развитието на пастата като кулинарно изкуство се случва по време на Възраждането. До 14-ти век пастата е нормална част от живота в Рим и Флоренция. Известно е, че първият писател включил пастата в своите текстове е хуманистът Платина. В неговите есета и трактати се засягат теми като гастрономията, дискусии за характера на храната, включени са множество рецепти, препоръчани са упражнения за тяло и са споменати и други предложения за това как да се чувствате в хармония с живота.
В по-късните векове пастата става все по-достъпна и се предлага по пазарите в суха форма. Така тя набира все по-голяма популярност, докато през XIX век е неизменна част от италианската кухня. Извънредно голямо е разнообразието от формите на пастата – Стелини, Фузили, Фарфале, Талиатели, Лумакони и много други.
Въпреки че италианците не могат да претендират с изобретяването на пастата, неоспоримо е, че влагат несравнима страст и изобретателност, за да създават цяла култура и кухня около пастата, които са признати в цял свят.
Ако успяхме да повдигне любопитството ви, разгледайте разнообразние ни предложения за паста от Divella и Dalla Costa.