Италианското изкуство на сладоледа

Сладоледът съществувал още преди 3000 години. Историческите разкрития свидетелстват, че в древността гърците, персите и римляните смесвали сняг с плодов сок, сок от грозде, вино и мед.

Изтънчените арабски и китайски ценители на кулинарните изкушения поднасяли на господарите си мандарини и халифи, напитка с подобно съдържание, която арабите нарекли „шербет”, откъдето произлиза и думата „сорбе”.

Към X век сицилианците усвоили арабската формула и я усъвършенствали. През Средновековието десертът станал известен, след като на сватбено тържество на Катерина Медичи и крал Анри II в Париж свитата майстори готвачи, придружаващи кралицата, поднесли едно непознато дотогава във Франция кулинарно творение – сорбето.

По-късно галски готвач, на когото се приписва заслугата, че добавил мляко към съществуващата формула, го въвежда в английския двор на Чарлз I. Кралят го приема с възхищение и ентусиазъм. През 1686 г. с откриването на „Кафе Прокоп”, първото заведение за кафе и сладолед в Париж, на флорентинеца Прокопио де Колтели, сладоледът става популярен и престава да бъде наслада само за крале.